Писък! - на чайки с посивели крила,
грозно грачещи, крещящи, чак смразяващи кръвта!

И ето зейна вековната порта- Изскърца жестоко!
Някъде там- навътре и ужасно дълбоко!

Вопли, стенания и писъци страшни,
а в следващ миг сякаш всичко замряло е сред книгите прашни.

Кепенци се блъскат и отеква шумът в празната къща.
Воят на куче пронизва и секва- мрак го поглъща.

Капчици пот и потящи се длани,
Трясък!- и миг след това светлина озарява ядящитите кърви прокълнати врани.

Тишина натежава и мъртвее гората,
само оределите клони прозвънват с листата.

Запяват провлачена песен пияни попове,
а мъртвите търсят свойте гробове.

Дали ще открият те нявга спасение
или ще останат под було на вечно забвение...